Родна вяра - страница за българския езически мироглед

Статии

 

АНЧО КАЛОЯНОВ

СТАРОБЪЛГАРСКОТО ЕЗИЧЕСТВО:
Мит, религия и фолклор в картината за свят у българите


В памет на проф. Стоян Генчев

 

  • Българското езичество - капища, кумири и жреци
     
  • Юнашката песен "Марково оране" и граничните окопи от Първото българско царство
     
  • Девташларите и русалските гробища (Към въпроса за посветителните обреди за юноши в българското езичество)
     
  • "Верско-митическото и религиозно-езическото" в две жетварски песни
     
  • Коледната песен "Слънце и Юнак" - семантика и астрономическа основа
     
  • Топосът Грамада в българската митопоетична традиция
     
  • Михаил Воин от Потука - българският двойник на великомъченик Георги: (Шаманската версия на основния мит за двубоя между Змеебореца и Змея на дълбините)
     
  • Император Траян или бог Троян в името на град Троян? (С оглед на култовото средище в подножието на Маторие гори в езическата епоха)
     
  • Названието на етнографската група хърцои и култа към бог Хърс
     
  • Петко и петимата в "смешната песен" от Прилеп и коледната песен от Казичене, Софийско (Към въпроса за пантеона в българското езичество)
     
  • Езичество, митология и топонимия
     
  • Свети Николай Чудотворец в картината за свят у българите
     
  • И Благолаж е вкусил от "меда на поезията"
     
  • Поетът - ключ към тайната на вселената
     
  • Съкращения
     

    Книгата е сборник от статии и студии, в които се разглежда взаимодействието между мит, религия и фолклор в българската етнокултурна традиция. Първоначалните резултати ме насърчиха да ги систематизирам в специализиран курс лекции, четен пред студенти филолози и историци във Великотърновския университет.

    По същество опит за реконструкция на митопоетични представи и религиозни вярвания по данни от фолклора, обединяващият сюжет на отделните конкретни теми се оказа старобългарското езичество - едно доскоро непризнато и затова малко познато явление в нашето историческо наследство. Освен че е трудоемко, привличането в полето на анализа на изследвания и факти от историята, литературата, археологията, археоастрономията и топонимията фрагментаризира изложението. Затова на първо време интердисциплинарният подход е приложим към отделни страни на старобългарското езичество: важни негови обреди и култове, мястото на шаманството, основния мит, божеските имена в пантеона и фигурата на Поета. Все още е невъзможно представянето му в системен вид, но храня надежда, че постигнатото е принос към установяването на картината за свят у нашите далечни предци, която продължава да излъчва своето очарование и в днешния ни ден. Във всеки случай, някои страници от историята на нашето битие и култура са прочетени по начин, който предполага нови отговори на стари въпроси.

     

     

    © Анчо Калоянов, 2000
    © Издателство LiterNet, 06. 11. 2002

    Анчо Калоянов "Старобългарското езичество: Мит, религия и фолклор в картината за свят у българите", В. Т., 2000.

     


  • Используются технологии uCoz