Книгата е сборник от статии и студии, в които се разглежда взаимодействието между мит, религия и фолклор в българската етнокултурна традиция. Първоначалните резултати ме насърчиха да ги систематизирам в специализиран курс лекции, четен пред студенти филолози и историци във Великотърновския университет.

По същество опит за реконструкция на митопоетични представи и религиозни вярвания по данни от фолклора, обединяващият сюжет на отделните конкретни теми се оказа старобългарското езичество - едно доскоро непризнато и затова малко познато явление в нашето историческо наследство. Освен че е трудоемко, привличането в полето на анализа на изследвания и факти от историята, литературата, археологията, археоастрономията и топонимията фрагментаризира изложението. Затова на първо време интердисциплинарният подход е приложим към отделни страни на старобългарското езичество: важни негови обреди и култове, мястото на шаманството, основния мит, божеските имена в пантеона и фигурата на Поета. Все още е невъзможно представянето му в системен вид, но храня надежда, че постигнатото е принос към установяването на картината за свят у нашите далечни предци, която продължава да излъчва своето очарование и в днешния ни ден. Във всеки случай, някои страници от историята на нашето битие и култура са прочетени по начин, който предполага нови отговори на стари въпроси.