Родна вяра - страница за българския езически мироглед

Традиционни занаяти

 

Български народни инструменти

 

Музикални играчки

 

Пищялка

Цевичка от свежа върбова коричка, дълга 3-4 см, на единия край с остърган епидермис и сплесната, вследствие на което се обарзуват две устнички. При надуването откъм сплеснатия край се произвежда  монотонен звук, сравнително нисък и дрезгав звук. Децата променят този звук  като образуват пред устата резонатор с двете си ръце и наподобяват плач на дете. За пищялка може да служи всяка тръба от върбова кора.

 

Пищялка-свирка

Прави се най-често от житено стъбло със зацепено при коленцето езиче. Прави се и от дръжка на тиквен лист, която може да се разцепи надлъж неравномерно откъм затворената страна. При свирката се получават няколко тона, като по дължината й се изрежат дупчици, които при надуването се отварят и затварят.

 

Пискун

По-широка тръбичка от върбова или друга кора, затикната от двете страни с части от стъблото, от което е излющена. На 1-2 см от единия й край тръбичката има дупка, а затулката пред нея е изрязана тъй, че се образува тесен проход на въздуха  точно срещу косия й ръб. При надуване се получава писклив еднообразен звук.

 

Свирка

На някои места се нарича цафара,цевница, щупелка, представлява цев с дължина 30-50 см и вътрешен диаметър 1-1.5 см. Отворена е и на двата края. Предният й край (мундщукът) е заострен по вътрения ръб. Въздушната струя от устата се удря с този ръб и произвежда звук. За това свирката се държи малко настрана . По дължината на цевта към единия й край има шест дупки в един ред и една  от другата страна, под най-горната. Шестте се покриват с трите по-големи пръста, а седмата  - с палеца на ръката, която е отгоре. При свирене от тия седем отвора се получава висока диатонична мажорна тонова редица в обем на две октави.

Обикновено свирещите приготвят саморъчно свирките си от млади стъбла на бъз, от тръстика или от друго лесно провъртано дърво. Разстоянията между дупките се определят индивидуално според дебелината на пръстите на свиреца. Вследствие на това тоновете на различните свирки са с различна честота.

 

Кавал

По-голям инструмент от свирката е кавалът (от 64 до 90 см дължина и 15-18 см вътрешна ширина). За кавала е необходима по-голяма дихателна сила и не всеки може да го надува. Дупките за пръстите са седем отгоре в един ред и една отдолу, за палеца на горната ръка. Първата отгоре участва с петте си пръста, а другата с три. Обикновено в долния край на кавала има още три или четири дупки. Те не са в един ред и стоят винаги отворени, та служат само за резонанс. Наричат се дяволски дупки. Саморъчно приготвяните кавали са най-често от една цев, т.е. едноставни. Стругово изработените са триставни, като гласовите  дупки са на средната става, а резонаторните на третата.

Съществуват свирки и кавали с готов пискун в началото. По такъвначин може да се свирис по-слабо надуване, по-автоматично. Този вид свирки и кавали се наричат дудуци. Само при тях се срещат дублирани инструменти, наричани двоянки или гласници, писки (у българомохамеданите). Изработени са от едно късо дърво; едната цев е с тонови отвори, обикновено седем (шест отгоре и един отдолу за палеца), а другата е еднотонна и служи за пригласяне. Тонът на тази цев е с една секунда по-висок от основния (при затворени всички странични дупки) на другата.

Двоянката и дудуците са от типа на флейтата, само че звукът при тях се получава  посредством пискуна, който улеснява духането. Затова всички те са с еднакъв тембър и са с почти еднакви музикални възможности.

Свирките и кавалите с пискуни са разпространени повече (ако не и изключително) в северозападните предели на България, а без пискуни  - в останалите краища, но не липсват и в северозападните.

Между всички разгледани инструменти народът отдава най-голямо значение на кавала.

 

Гайда

Разпространена е по всички краища на страната. Тя представлява комбинация от цев за духане в мях от агнешка, ярешка или овча кожа, цев за произвеждане на тонове, наричана гайдуница, и ручило – цев, издаваща винаги постоянен бурдониращ тон, който придружава мелодията. В основата на цевта духало има кожена клапичка, която не позволява обратното движение на вдухвания въздух. Гайдуницата е подобна на свирката: със същия брой дупки – седем или осем (едната за палеца на горната ръка), с дължина почти колкото да се съберат дупките. Ручилото е дълга цев, обикновено триставна като на кавала, но е без дупки. Музикалната специфика на гайдата е не само в общата й конструкция, но и в звукотворния механизъм, който е от пищялка-свирка, сложена в началото на гайдуницата и на ручилото. С това гайдата се явява вече от кларнетов тип. За разлика флейтите нейният звук е до известна степен дрезгав. Не случайно народът го сравнява в гатанките с врякане на яре.

Диатоничен мажорен ред на гайдата не надминава една нона, а чрез комбинации на постоянно използване на най-горната дупка с еполучават почти всички хроматични тонове. Изключенията са малко. В зависимост от еднаквите и непроменени трептения на езичето на пищялката при гайдата не е възможно пренадуване и не се получават аликвантни тонове.

В зависимост от разстоянието между дупките, от големината на някои от тях, както и от калибъра на пищялката се получават гайди на три различни строя: високи, извистни с названието джура, средни и ниски (каба). Тези три вида гласежи са донякъде географски обособени. Именно каба гайди са особено любими в Родопско, а джурата – в източните краища на старопланинската област.

Към тази мелодична картина принадлежи и придружаващият тон на ручилото, който е винаги на една дуодецима по-ниско от най-ниския на гайдуницата. Външно българските  гайди се отличават  с голямата си простота. Най-голямата украса по тях е калаената обковка по ручилото и гайдуницата, както при свирката и кавала. Най-значителната сложност, до която се е стигнало, е двойната гайдуница при някои родопски гайди. Двете цеви на тази гайдуница са с еднакъв брой дупки, издаващи съответно унисонни тонове, и всеки пръст затваря едновременно съответните дупки и на двете цеви.

В недалечното минало е употребявана и още по-проста гайда, наричана мешница или ружница. Тя е била без ручило. До много късно време такива гайдуници са правени като играчки-свирки от волски мехур или гуша от пуяк.

 

Струнни инструменти

 

Гъдулка

Представлява крушовидно очертана с издуто дъно копанка, покрита отгоре с тънка дъсчица. На дъсчицата има две симетрично изрязани резонаторни дупки (полукръгли, четвъртити, продълговати или други). Между тях покривката е съединена с дъното чрез ниско стълбче. Сравнително късият й гриф е естествено продълженние на копанката. Струните са от усукано животинско черво или тел и са закачени на издатък при долния край на копанката. Обтегнати са с високи ключове в края на грифа. При резонаторните дупки струните са допрени с дървено столче (магаре). Звукът се изтръгва от струните, които се търкат с лък. Грифът на гъдулката не е градиран и тоновете се получават по усет, като струните се притискат леко с пръстите на лявата ръка. Обикновено струните са три , от които две са мелодийни, а третата  - бурдонираща. Бурдониращи са двете, когато мелодията се свири на една. Настроят н агъдулката е различен за различните области. В Добруджа I и II струна с ана октава, а III – на чиста квинта. Сравнително рядко се срещат и двуструнни гъдулки. По-чести са четириструнните и по-многострунни, като само две от струните са мелодийни, а останалите са бурдониращи. Лъкът е от дървена пръчка с обтегнато на нея снопче от конски косми.

Гъдулката е разпространена по цялата страна с изключение на Родопите и Пиринската област, като в Добруджа се отличава с по-малките си размери (обща дължина 40-45 см, ширина на корпуса 13-15 см) от гъдулките в другите райони (дължина 50-55 см, ширина на корпуса 18-22 см). Известна е и под наименованието кемене и твърде рядко в песните на някои западни краища гусла.

 

Тамбура

Доста разпространена е и тамбурата (дзънка, дрънка, булгарина, байлама, саз), която е двуструнна или с повече струни. Корпусът й има фигоподобно очертание с дълбоко и заострено по дължината дъно. Грифът й е силно удължен и тънък, като е градиран и всичките му позиции (пердета) са означени превързан канап.  Свиренето става, като струните се зачекват с перце или направо с пръстите на дясната ръка. Поради това инструментът носи названието си в Пиринския край дрънка. В широките народни маси той се е наложил само в Разложко-Пиринската област за сметка на кавала и гайдата.

 

Ударни инструменти

 

Ударните инструменти се представят от тъпана. Той се употребява почти винаги като допълнителен инструмент на духовите и струнните инструменти. Само в някои най-юго-западни краща на страната (Петричко) и в повечето части на Македония се е употребявал самостоятелно при някои танци. Слабо проникнали в българските среди са и тарабуката и даарето.

 


Используются технологии uCoz