|
1. Уземна къща
2. Добруджанска къща
3. Балканска къща
4. Тракийска къща
5. Странджанска къща
6. Родопска къща
7. Шопска къща
8. Среднобългарска къща
9. Западнородопско-пиринска къща
10. Други
План на някои български къщи
Известна е само в
Северна България, Дунавската равнина. Разпространението й е било в зависимост
от льосовия състав на почвата, който е позволявал лесното изкопаванее на
помещенията; от друга страна уземницата е благоприятствала и сравнителаната
сухост на тази почва. Според местните условия тези жилища са били
напълно или до известна степен в земята.
Глинените им покриви обикновено са били обрасли с трева и са били почти
незабележими. Само изплетените кошове на комините и излизащите от тях пушеци са
баркирали жилищата, а отделни стопански сгради над земята - цялото селище.
Тази селищна
картина е биле характерна за значителна част от Дунавската равнина през 70-те
години на ХIХв. Към 1882г. в много от селата на Ломска и Монтанска околия са
били само уземни къщи. Такива постройки някъде са били и черквите.
Най-простите
форми на уземното жилище са едноделни изкопи, снабдени с достенно жилище. В
това помещение често пъти е бил настаняван и многобройният добитък на
стопанина. Мястото н ахората е било около огнището и с десетина-дванадесет см
по-високо от останалия под; то е било отделяно от другото пространство с
несолиден нисък плет. Въздушното пространство е било едно. Сравнително състоятелното
скотовъдско население и до късно запазеното у него по-голямо семейство с
аобуславяли често твърде усложнени планове на жилището: на една линия в дълбочинаили в разклонения
под прав ъгъл. По този начин се е стигало до комплекси, в които освен огнището е
имало и соба, и други места за спални и оборни отделения и килери. Порядъкът на
всички помещения е бил в зависимост от индивидуални съображения. Най-постоянно
при уземниците остава съжителството с добитъка при различните нива на подовете.
Това е обусловено то необходимостта да се използва зимно време оборската
топлина. Уземниците с по-сложни планове са били характерни наа-вече за средната
част на Дунавската равнина.
Конструктивно
уземницата с еотличава с естествените си глинени стени и с двустранния си покривпо
дължината на изкопите. Билото на покрива се носи от забити по средата на
изкопите сохи. Върху дървените основи на покрива е наслаган пласт от тлъстика
или слама, или едното или другото, и върху това дебел слой земя (30-35 см).
Земните подове са
се постилали с рогозки и черги само на ония места и помещения, гдето седят и
лежат хората. Уземниците са се осветлявали през комина и през отворената врата,
когато е било възможно, от напаления огън в откритото огнище, както и от
съответните за времето лоеничета, а по-късно и газени лампи.
Възможността за
архитектурна украса при уземниците е твърде малка. Това жилище се е отличавало
със своята конструктивна несложност. Единствено застиланите рогозки и черги и
избелването на стените с вар в помещенията за нощуване и край огнището са
указания за стремеж у обитателите към естетическо подобряване на обстановката.
Среща се у старото местно население на този край, главно в Тутраканско и
Силистренско. Тя е приземна. Устройството й е паянтово. Най-простите нейни
форми имат двуделен план с правоъгълно очертание, подобно на шопската къща.
Приликата продължава и в разположението на входовете. Много чести са случаите с
неограден пруст по цялата дължина на къщата. Не е изключена и асиметричност в
плана, пак както при шопската къща. Покривната й конструкция е четиристрешна,
покрита е в по-минало време с тръстика или измачкана слама, а в по-ново време с
керемиди. Подовете са глинени, добре измазани. Таванът е постояненвъв всички
помещения и е също измазан с глина. Основна черта в нея е неизменно достенно
огнище (до разделната стена) с постоянна зидана печка от другата страна на
стената и опалвана откъм огнището. Много често тази къща се явява в по-сложен
план. Това се налагало от сравнително до късно запазените имотни връзки в иначе
разпадналите с еродове. При разширяване
на жилището в триделно, четириделно и многоделно двуделната съставка с огнище и
съответна отоплителна печка обикновено се запазва. По този начин се получават
двуогнищени жилищни отделения под един покрив. При тия по-сложни къщиличи липсата
на трето килерно помещение. Службата на килера обикновено изпълнява зимникът
(маза), какъвто има почти под всяка къща независимо от формата на терена.
Зимникът по правило е вкопан само до половината в земята, поради което
жилищната част е с няколко стъпала по-високо от нивото на двора. При такъв
случай прустът се обгражда с нисък дървен парапет. Също е положението и когато
зимникът е изграден над земята и образува първи етаж. Често пъти зимникът служи
и за обор. Входът, респективно входовете му са най-често откъм лицето, макар и
вкопани.
В по-ново време в устройството на добруджанската къща е внесен модерен
елемент, като пред входа й или пред някоа част на пруста се наддава квадратен
кьошк с тристрешен покрив, също наддаден чрез съответната чупка в покрива на
къщата.
Външно добруджанската къща се отличава със своята грижлива глинена мазилка,
избелена с вар или бяла пръст, а често пъти и с пъстро оцветени стълбове, врати
и дъсчени рамки около прозорците. В тази полихромия има постоянно място
различно висок цокъл в по-тъмен цвят - червен, сив или черен. Равките и другите
дървени елементи са очертани често пъти всеки поотделно с контрастиращи
една на друга багри. С тази си особеност
къщата придобива известна специфична представителност. Вътрешността й се
отличава с декоративно изработени огнищени навеси и отоплителни печки. Играта
на многостенните начупвания при тях е съществен елемент.
Жилищното строителство в голяма част от Добруджа, населена с пришълци от
разни места на България, се отличава с типологично разнообразие: в много случаи
се срещат характерните белези на асиметричната среднобългарска къща, в други на
странджанската и т.н. В различни места и най-вече из района на старото
добруджанско население са запазени остатъци и н ауземниците с характерната
двуделност и с входове по ос в дълбочина, двустрешен покрив и понякога с
недостатъчно висока преградамежду първото и второто отделение.
Тя има своята почти
затворена територия в селищата от Габровско, Дряновско и отчасти Еленско.
По-широкото й разпространение, но вече в значително нарушен вид се проследява
главно н асевер във Великотърновско и съседните области в зависимост предимно
от разселването на населението от Габровско, Дряновско и Еленско. Но тъй като
устройството на тази къща е в зависимост от терена и от материалите на
планинската обстановка, нейното пълно възпроизвеждане в равнината е станало
почти невъзможно.
Почти квадратният
план на балканската къща е разделен кръстовидно на четири части, едната от
които е широк открит пруст. Средното от трите помещения е с огнище, което е
винаги в един от ъглите и е с значително широк навес, засводен със слабо извита
дъга. Тъй като тази къща е по правило двуетажна, огнищеното помещение е откъм
пруста. За тази цел в много случаи ъглите при срещането на вътрешните стени на
трите отделения са отрязани така, че се образува трета стена, на която е
вратата. Помещението с огнището се
осветлява през прозорец на една от външните стени. На цялата вътрешна стена
срещу огнището е водникът с едн или два реда дървени клинове за обилно многото
медни котли и няколко полици за други съдове. От това отделение се влиза в
стая, която се намира от страната на огнището. Тя се отоплаво с зидана печка,
запалвана откъм огнището. Стаята се осветлява през един или няколко прозореца
на двете външни стени. Третото отделение е килер, слабо осветлен от един
прозорец. Входът за него е обикновено направо от към пруста.
Тази къща е
винаги двуетажна. Долният етаж е с каменни зидове и обикновено служи за обор
или за други стопански цели. Стените на жилищния етаж са паянтови - плет,
намазван с глина. До пруста на етажа води права неподвижна дървена стълба,
откъм страната на която е и стаята с прозорци.
Стълбата, стената с прозорците и прустът, който често пъти има добре оформени
дървени парапети и стълбове, образуват характерната фасада на балканаската
къща. Към това се прибавя и присъщият и до днес покрив с каменни плочи, както и
винаги избелваните с вар стени на горния етаж В недалечното минало, през ХIХ
в., жилищният етаж на ббалканската къща е бил с талпени стени, което по всяка
вероятност е много стара традиция. Жилищните помещения са винаги с тавани от
дъски, наковани под гредореда, и с дъсчени подове. Над покрива комините са от
каменни плочи. Те имат отвори от всички страни. Развоят на балканската къща
върви по посока на разклоняване или увеличаване броя на помещенията, като
прустът с езапазва, както и тенденцията към квадратност на плана.
Тя е едноетажна двуделна с незаграден пруст по цялата дължина на лицето или
без пруст. Двете отделения на на тази къща са еднакви, снабдени са със
самостоятелни входове откъм лицето (в близките до Странджанско райони има и
ъглови огнища). Всички постоянни съоръжения в помещенията (огнища, водници,
прозорци и др.) са разположени симетрично с оглед н аразделящата ги стена:
огнищата са или до разделната стена, или в крайните ъгли. Вратите също са
или до разделната стена, или в крайните
ъгли. Тракийската къща е също паянтова с изключение на стените, до които са
зидани с камък и глина. До късно време (1937-1938 г.) съществуваха архаични
случаи, при които всички стени са от плет, измазан с глина, с иззиждане само
при огнището. Осветлението при първичните форми става също през вратите и
огнищата.
До неотдавна в някои източнобългарски краища се срещаха и прототипове
на тази къща: едноделни колибни
конструкции - с кривули, без отвесни стени и в по-развитите постройки от този тип д окъсно през ХIХ в. и началото
на ХХ в. Днес вредом се строят керемидени покриви. Първичните форми обуславят и
късното появяване на тавана в тази къща, както и постонянния в нея глинен под.
На това се дължи и нейната слаба художествена оформеност в конструктивно
отношение. Украсата е вече вътрешна с художествено изтъкани постелки и
възглавници.
Развитието и усложняването на тази къща става също симетрично, като
следващите помещения се създават най-вече от двете страни до първоначалните
две. Ако се прибавя обор, той се разполага по цялата дължина откъм гърба на
къщата. При някои по-нови случаи (в Хасковско) прустът бива заграден отпред със
стени и използван като трето и четвърто помещение. При усложненията строгата
симетричност може да се наруши до известна степен, но все пак се запазва.
Предимно във вътрешността на Странджа планина и по-малко в разклоненията й
на север още съществува типичната талпена къща. Планът на т. нар. странджанска
къща е правоъгълен четириъгълник със или без навесоткъм фасадата, която е откъм
едната от тесните му страни. Влиза се направо в огнищеното помещение, което е с
много голямо огнище. Зад това помещение обикновено има още едно, служещо за
килер. Огнвището е винаги до предната стена (в ъгъла или изцяло до стената), а
откъм лицето му винаги има много широк навес, широки заслонени страни
и широко отворен над покрива комин.
Осветлението на това помещение в същност става през вратата и през комина.
Огнищеното пространство и близо около него е най-светлото място в жилището. Ако
има прозорци, те са малки триъгълни или четириъгълни изрязъци в талпите на една
от външните стени. Помещението е без таван и е заслонено само от покрива, който
е покрит с плочи, дъски или керемиди. Входът за килера е откъм огнищеното
помещение и винаги на същата линия с входната външна врата.
При по-развитите къщи от този тип в зависимост от семейните и стопанските
нужди може да има и повече помещения. Всички те са наредени едно в друго, и
входовете им са винаги в една ос, зо една от стените - отляво или отдясно.
Допълнителните помещения могат да бъдат огнищени. Двуогнищените, па и
триогнищените помещения при странджанската къща са твърде чести. Интересен
реликт в тази къща е това, че допреди 20-25 години имаше случаи, при които
огнищеното помещение се разделяше на две половини с увисната нарочно за това
черга, като задната част служи за стопански цели или спалня.
Друга особеност на тази къща е използването на подстрешното пространство от
едната или от двете страни. Обикновено в дъното на подстрешието, наричано
стобор, което е заградено с неизискано заковани отвесно дъски, се намира
клозетът. Странджанската къща е обикновено приземна, но много са случаите и на
двуетажност, при които приземието е винаги зидано и служи за обор, като планът
му никак не си схожда с жилищния.
В по-ново време и особено в равнините странджанската къща е с паянтови
(плетени или кирпичени) стени, измазани с глина. Друго ново явление е
използването на предния навес за вторично образувана стаичка, в която се
изгражда и допълнително ъглово огнище.
Характерна конструктивна особеност на странджанската къща са твърде
широките и грижливо избичени или издялани ръчно дъбови палпи. Широчината им
понякога достига до 70-80 см. Доколко и в случая имаме стара архитектурна
традиция, не може да се каже. Във всеки случай не може да се отмине
обстоятелството, че през миналите векове е имало усилено корабостроителство в
черноморското крайбрежие на Странджа, а най-вече производство на
корабостроителен дървен материал за Цариград. Това, разбира се, не е останало
без влияние и в градежа на къщите.
Така, както се представя и днес в повечето запазени сгради из по-големите
среднородопски селища, е една от сложните по план, етажност и архитектурна
украса. В основата й лежи елементарната
триделност - огнищено помещение, килер и затворен пруст, като в много
случаи жилищният комплекс е съчетан с плевнята. Трите жилищни помещения
обикновено заемат една квадратна или продълговата четвъртита площ, като
по-голявата част от половината е заета от огнищеното помещение и килера, а
прустът заема цялата ширина и пред двете. Всички помещения са осветени пред
по-големи или по-малки прозорци. Огнището е разположено до една от външните
стени и е сравнително непросторно, с прибран към стената плосък или закръглен
като тамбур навес. Обикновено откъм него се пали пещта за хляб, туловището на
която е вън под стряхата. От огнищеното помещение се влиза в килера.
Това е основната форма на дребноскотовъдските селски къщи из планинските
села на Родопите. В по-развитите скотовъдски
или занаятчийски селища, или у по-богатите стопани изобщо това жилище е
развито и увеличено с по-просторен пруст, към който се придават и т. нар. пейки
или кьошкове (т.е. светли, незаградени кътове с по-високи подове) и с още едно
или две помещения - стаи, които са или до огнищеното помещение, или са
откъснати от него с тясно осветено коридорче.
Освен със ложния си план родопската къща се толичава и с своята етажност.
Тя е най-малко двуетажна. Приземието е иззидано от камък и служи за обор и за
двор. Жилищният етаж е обикновено паянтов с изключение на северната стена,
която е винаги зидана и на която се намира огнището. Развитието на родопската
къща в по-големите селища стига и до три етажа, като на втория етаж съществува
пак само огнищено помещение и килер, а по-сложно устроеният трети етаж с пруст,
кьошкове, стаи и пр. става като представителна част на жилището. Обикновено
многоетажността на тая къща е в тяснао зависимост от стръмния терен, н акойто
са разположени селищата.
Родопската къща има по-специално оформяне, което се постига от една страна
с ерекерно надвисване откъм фасадната страна било на целия паянтов етаж, било
само на част от него, съответстваща на някои от отделенията му - кьошкове,
соби, пейки. Характерни са и издадените навън пещи, подкрепени с високи дървени
стълбове. Тази къща се осветлява през много прозорци, каквито имат всички
жилищни помещения, особено прустовете и стаите. Във външното й оформяне важно
място заема контрастирането на долния етаж с високите си неизмазани зидове,
добре подчертани от дървените си пояси, и значително раздвижения с прозорци,
ерекери и винаги избелени стени жилищен етаж. Прозорците са рязко очертани с
широките си дъсчени рамки върху белите стени.
Каменният покрив, винаги начупен съобразно с ерекерното устройствон аетажа,
образува сполучлива горна рамка на цялата архитектурна композиция. Той е също
обект на художествено оформяне: комините са изящно изградени от каменни плочи,
винаги са високи и завършват с четиристрешен плочен покрив, с по две или три
отвесни прозорчета от всяка страна.
Вътрешното родопско жилище е изискано устроено. До етажа (или етажите) с
естига по почти винаги извита и стръмна вътрешна дървена стълба, снабдена с
повече или по-малко украсен парапет. Тя излиза в пруста, като изходът й
обикновено е снабден с врата, за да се запазва топлината на етажа. В огнищеното
помещение освен по-изискания навес над огнището е характерна и обикалящаета по
две или три от стените висока полица. Слещу огнището е построен висок до тавана
и дълбок шкаф, наричан мунсандра; в мунсандрата е водникът; в нея се съхраняват
хранителните припаси и покъщнината. Къщата е с дъсчени и често художествено
украсени потони и подове.
Поради етажното си положение огнището е повдигнато с глинена платформа
15-20 см над пода.
Такава може да се
нарече жилищната постройка на населението на в Софийска област и на запад и на
север от нея, т.е. в западните и северните склонове на Стара планина, около
Витоша и по на запад към Трънско и Кюстендилско, изобщо в района на
населението, наричано шопи.. Тази къща е почти винаги паянтова, като стените й
са езградени с плетина и са измазани отвътре и отвън с глина. Четиристрешният й
покрив до началото на ХХ в. е предимно сламен, а в старопланинските места
покрит с каменни плочи. По-късно почти вредом керемидите изместват сламата и
плочите.
Планът на
шопската къща в повечето случаи е правоъгълник, разпределев на две или три
части. Едното отделение (при триделните средното) е с огнище, което е на
средата или поне далече от разделната стена. Ако къщата е на неравен терен,
огнищеното помещение е винаги на неподзиданата част. Само по предание се знае,
че къщите отначало са били без комини и пушекът е излизал, гдето е намирал
място през покрива. При къщите с огнище по средата коминът хпредставлява
четвъртит кош, широката част на който започва от гредореда, а тясната стърчи
невисоко над покрива. Кошът обикновено е измазан с глина, но може да не бъде
измазан:с време саждите добре уплътняват плетката му. Широкият отвор н акомина
над покрива на жилището е снабден със свой четиристрешен, двустрешен или
еднострешен дъсчен покрив.
На гредореда под
покрива в старите къщи няма потон. Най-често вместо него има някоя и друга
подвижна, изплетени от пръти леса, колкото за складиране на покъщнина или
хранителни припаси. В по-ново време тези леси заемат вече целия гредоред и
образуват редовен потон, който е измазван или неизмазван с глина. Помещението няма
прозорци, осветлението става през вратата и през комина.
Второто отделение
обикновено е стая. В него се влиза
откъм огнищеното помещение. За разлика от първото то се осветлява с един или
повече прозорци - на предната (и на страничната ) стена. Винаги е с таван и
служи за спалня, а и за всекидневна зимно време.
Ако има трето отделение, то е от другата страна н
аогнищното помещение. Обикновено е по-малко, със или без прозорче на предната
стена. И тук няма потон. Служи за склад на покъщнина и хранителни припаси.
Входната врата на
огнищното помещение и прозорецът на стаята се намират на една от дългите стени
(южната) и по такъв начин определят фасадата. Чести са при случаите, при
които фасадната стена на огнищното
помещение е дръпната навътре и образува малко прустче с навес от общата
покривна конструкция. Сравнително по-рядко в по-далечното минало и все по-често
в края на ХIХ в. шопската къща възприема отличителния белег на асиметрична
къщас просторен пруст пред огнищното помещение и в много случаи значително
доближава огнището си към разделната стена с второто отделение. Развитието на
тази къща става встрани откъм третото помещение. Най-консервативен белег във
всеки случай остава отсечено пирамидалният широк плетен комин, който в
по-късните форми заменя направо с отвесностенен зидан, квадратно сечение и с
четирисводест завършек отгоре.В третия си вариант шопската къща се
разпространява и по на север от Стара планина, заемайки местата н абързо
изчезващата уземница. След Освобождението към нея се пристроява и издадено пред
фасадата балконче със самостоятелно украсена тристрешна покривна конструкция,
която заедно с асиметричен пруст подпада под модна засводеност между стълбовете
като характерна архитектура на тия покрайнини.
Тя заема района на Средногорието и прилежащите му равнини в Старозагорско,
Казанлъшко, Карловско, северните склонове на Родопите на запад до Пловдив,
средните части на Стара планина - Ботевградско, Тетевенско, дори към Ловешко.
Тя е типична къща с незаграден широк пруст пред огнищеното помещение. Прустът
винаги е под общия четиридтрешен покрив, който в тази част лежи на два или
повече дървени стълбове. Среднобългарската къща, означавана в науката като
"асиметрична", е обикновено двуделна или триделна по подобие на шопската, като
огнищеното помещение остава в средата, а прустът продължава и пред килера.
Огнището в нея е винаги до разделната откъм стаята стена и е със значително
високо построен навес. И асиметричната къща е паянтова - с плетени и измазани с
глина стени, а ако е двуетажна, долният етаж служи за обор или за други
стопански цели. Стените и на двата етажа са измазани и в повечето случаи
избелени с вар или с бяла глина.
Триделността на тазикъща не променя нейната асиметричност, т. като прустът
продължава и пред третото отделение, служещо за килер. Дори когато килерът
излиза напред и затваря от другата старанпруста, той е винаги с по-малки
размери от второто и стова нарушава симетричността. По-натаъчното развитие и
усложняване на къщата става несиметрично в двете страни или самов страната н
акилера (като се продължава открития пруст), или като част от второто отделение
се прегражда за килер, а н апървичното място на килера се развива втора стая.
Едноетажните къщи имат обикновено и малка врата н азадната стена на
огнищеното помещение. Разделната откъм стаята стена е винаги зидана със
съответната ниша за комина. До тази ниша е огнището, представляващо кръгла или
полукръгла ямичка. Високо над него е оформен четвъртит дъсчен навес, който
предсталява начало на комина. Осветлението на това отделение става главно през
вратата, а при някои стари къщи - през нарочен прозорец - дупка на покрива и
потона (в Карловско). Този тип къщи е с тавани и с глинени подове.
Покривът тук е бил сламен или с каменни плочи в зависимост от наличните
материали. Твърде отрано обаче се прилага керемидата, която в някоои места
става и средство за декорация с особените издатъци по ъглите на стрехите,
билата и върховете на покривите. При керемидените покриви коминът се оформя
като декоративна част - било с четвъртита висока и затворена, било с широка и
отворена отгоре форма. При този тип къщи най-често се среща форма. При този тип
къщи най-често с есреща и двуцветно измазване, като цокълът с ебоядисва с
по-тъмна - охрова, сива или тъмночервена глина. Чести са и рамкиранията с
цветна боя или глина около прозорците или вратите
Асиметричният тип е сравнително най-експанзивен. Освен в района на
полсксата къща, той с есреща твърде често далеко на юг из Тракийската равнина,
също и в добруджа, гдето е пренесен от тракийци преселници в началото на ХIХ в.
Тя се среща в някои краища на Северозападните Родопи, южните склонове на
Рила и почти всички припирински покрайнини,
засягащи административно Разложко, Благоевградско, Санданско и отчасти
Гоцеделчевско. Пиринската проста къща има правоъгълен план, разделен напреки на
две или три части. При две отделения едното е с достенно огнище, а другото
служи за килер или стая. До него се стига през огнищеното помещение. При
триделния план средното отделение е тясно и служи за преддверие на двете
странични. И двете форми са еднакво разпространени в целия район. Вторични
разновидности настават при двуетажните сгради, които поради планинския терен се
налагат често при този тип. Долният етаж и тук е предназначен за обор или за
други стопански цели. Горният, жилищният , се развива по две насоки:а) с
веранда (потон) по цялата фасада и с права открита дървена стълба откъм фасадата
и б) с вътрешна (права или извита) дървена стълба, която излиза или в средното
помещение, или в огнищеното. Огнищеното помещение в първичните жилища от този
тип се осветява понякога през дупка на покрива. Това е във връзка и с
безпотоннастта на помещението.
Архитектонично тази къща е дървена, паянтова или зидана. Дървената в
най-простите си форми е с обли дървета, сглобени на урез. Зидана е къщата,
която е двуетажна, като жилищният етаж отгоре почти винаги е дървен или паянтов
освен стените, до които са огнищата и които са зидани. Интересно явление при
пиринското жилищно изграждане е това, че дървената конструкция минава на втория
етаж, а когато и там е изместенаот паянтовата, остава като съществена за
високото подпокривно пространство, предназначено за плевня или само за склад на
тютюн.
Покривната конструкция на пиринския тип къщи често пъти е двустрешна. Тя се
запазва и днес дори при гъстото застрояване на къщите покрай улиците на
по-големите селища из този район - като Белица, Якоруда, Разлог и др. Стрехите
са винаги по дългите страни, едната от които е фасадна. В по-късно време (през
ХIХ в) се появяват и покриви, които откъм тесните страни са счупени до известна
степен като начало на четиристрешни. А на много места двустрешният покрив е
отстъпил на четиристрешния, главно в някои по-големи селища (Банско) и по
долината на Струма. Много често покривен материал при този тип са дъските,
слагани с посока от билото към края на стрехата. Дъските за тази цел са с
дължина до 1-1.50 м, вследствие на което се нареждат в два или три реда. В
някои покрайнини на района има и сламени
покриви - с едра цяла или смачкана слама, притисната с тежки, напречно или
надлъжно поставени дървета. В някои места, гдето има съответни материали, къщите
са покрити с каменни плочи (Санданско, Благоевградско, Гоцеделчевско).
Пиринската
първична къща е без подпокривен потон и е винаги с глинен под, дори когато е
двуетажна: накованите върху подовия гредоред дървета или дъски са измазани след
това с глина. Огнището в нея се отличава с плосък и много ниско спуснат навес
без украса. Измежду напълно дървените едноетажни къщи се срещат и без
безкоминни. По-сложните къщи в по-големите селища са с дъсчени подове и потони.
Често вътрешността на помещенията при тях е художествено оформяна с кръстосването
на настенните греди и на високите тесни и стройни комини.
Тя е двуделна паянтова, има за фасада една от дъллгите си страни и тесен
подстрешен открит пруст по цялото си лице. Осветлението в огнищеното отделение
се получава през вратата и през малко ппрозорче на предната стена. Характерна в
нея е покривната част: необикновено за българската архитектура високо било,
поради което четирите стрехи са много стръмни. Отличително е това, че са
покрити с шиндри, шинди с дължина 90-110 см. Коминът е дъсчен, стърчи високо
над къщата, със слабо пирамидално наклонени стени. Завършва също с дъсчен
двустрешен или четиристрешен покрив. Тази къща се срща единдствено в град
Тетвен и в съседното му пръснато селище Рибарица (Средна Стара планина).
Засвидетествана само в двуделен план, тя съществува между преобладаващия там
среднобългарски тип, който е с по-ниско било и керемиден или каменен покрив. Достояние
е на слаби икономически семейства.
Тракийски приземни къщи
В най-южните предели на Тракия българитеса имали приземни къщи, иззидани
изцяло с камък и глина. Четвъртитият им плане бил разделен на три или чентири помещения
с открит пруст, който им е придавал несиметричен вид. Наред с пруста откъм
фасадата е и оборът. Жилищната част заема втори ред от две или три отделения:
огнищено (къщи) и странични без огнища. Никое от тях няма прозорци на стените.,
а се осветяват през малки плочи или керемиди.
|
 |
|
